-Това белег ли е ?- попита той
-Не.- отвърнах
Побързах да дръпна ръкавите си на блузата по надолу. Той се приближи към мен и аз се притесних.

-Добре. Излъгах.- той спря и просто ме гледаше- Помня те. Помня как стоях будна цяла вечер , за да си пиша с теб. Помня дните , които прекарахме заедно. Помня всяка прегръдка и целувка.
-Знаех си!- каза той с задоволоство
- Но , още помня ...

 Сънувах го и когато се събудих него го нямаше. И не знаем , кое е по -лошо. Това, че го нямаше или това, че исках да е тук, знаейки че той не ме иска и така е най-добре. 

 Бела лежеше на своето легло и се унесе в сън мислейки си за всичко. Бъдещето и беше съсипано. Загуби много хора, за да стигне до тук. Струваше ли си? И къде точно я отведе нейното пътуване? И какво следваше от тук нататък? Да Бела намер...